Винопроизводители искат спешна промяна на подмярка 4.2 от ПРСР

By 21.10.2015 Новини

Винопроизводителите искат спешна промяна на подмярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони. По нея се финансират преработвателните предприятия, които произвеждат първична селскостопанска продукция. С една дума това е секторът на хранително-вкусовата промишленост, който е структуроопределящ в българската икономика.

Мярката трябва да подпомага преработвателите на селскостопанска продукция, да дава субсидии за нови мощности, които да направят предприятието конкурентоспособно на европейския пазар. Тази мярка бе и единствената надежда да се подпомогне традиционното за България винарство, пише 24chasa.bg.
Експерти обаче направиха точкова система и критерии, които нито един винар не може да изпълни. Така производителят на чушки ще стартира кандидатстването си за помощ с 30 точки, а винарят ще тръгне от нула, което още на старта обезсмисля всякакви опити за евросредства. Точки ще се дадат за модернизация и нови мощности, ако избата е в Северозападна България, нищо, че там не е винарски район. А за известни винарски райони като Карнобат, Сливен, Пловдив субсидии няма, коментират експерти.
Наред с неизпълнимите за отрасъла критерии, експерти от Министерството на земеделието са решили, че гроздето за вино няма да се смята за плод. Десертното грозде е плод, но виненото – не! А щом не е, не попада сред чушките и плодовете, обявени за приоритетни отрасли.
В новия програмен период до 2020 г. с приоритетна подкрепа (т.е. по-висок ранкинг при оценяването и класирането на проектите) ще се ползва преработването на суровини от т.нар. чувствителни сектори – плодове и зеленчуци, етеричномаслени култури, животновъдство. Приоритет има и за биологично производство.
Така българското вино, макар и да е много важен експортен продукт и да е разпознаваемо по света, остава без реална възможност за финансиране.

От отрасъла предлагат в ранкирането на проектите да се включат и точки за направен експорт на продукция. Това е важно условие, защото сега не се отчита, че освен имидж експортът носи и пари на държавата. Така на практика ще се подкрепи реалният български експорт на продукция, произведена от първични селскостопански суровини, с което добавената стойност на земеделската продукция се реализира от българските производители, смятат в отрасъла.