ISO 26000 ще съдържа принципи, които определят отговорното поведение на компаниите и им помагат да поддържат коректни и справедливи работни условия както във фирмата, така и във веригата от доставчиците й.
Принципи на ISO 26 000
1. Управление на организацията: Включване/Съпричастност, Етично поведение, Обмен на информация, Спазване на правилата и законите, Отчетност
2. Околна среда: Предотвратяване на замърсяването и на глобалното затопляне, Устойчиво използване на почвата, Запазване и възстановяване на екосистемата и природата в естествения й вид, Отговорност към бъдещите поколения
3. Човешки права: Граждански и политически права, Икономически, социални и културни права, Основни права на труд, Обществени права
4. Здраве и безопасност при работа
5. Удовлетворяване на изискванията на потребителите
6. Включване на местното общество/Развитие на обществото: Влияние върху развитието, Филантропия, дарителство.
Сравнително новият корпоративен модел на поведение на бизнеса, известен като corporate social responsibility (корпоративна социална отговорност), се превръща в тенденция през последните години.Тъкмо този засилен интерес към социално отговорно пред¬приемачество е продиктувал решението на Международната организация по стандартизация (ISO) да въведе нов стандарт – ISO 26 000, за корпоративна социална отговорност. Той ще бъде публикуван през октомври 2008 г. и ще бъде доброволен, както и останалите стандарти от серията ISO. Засега корпоративната социална отговорност все още не се приема масово от фирмите като задължително условие за тяхната конкурентоспособност, очак¬ванията са, че в бъдеще това ще се промени.
Определенията
Според Европейската комисия корпоративната социална отговорност е “концепция, при която фирмите интегрират на доброволна основа социална загриженост и загриженост за околната среда в бизнес операциите си и във взаимовръзките си с другите действащи лица”. Според Световната банка това е “ангажиментът на бизнеса да допринася за устойчивото икономическо развитие и да гарантира връзка с работниците, техните семейства, местната власт и обществото като цяло, с цел повишаване качеството на живота, което да бъде приемливо както за бизнеса, така и за развитието”.
Стандартът
ISO 26000 съдържа принципи, които определят отговорното поведение на компаниите и им помагат да поддържат коректни и справедливи работни условия както във фирмата, така и във веригата от доставчиците й. Въвеждането на ISO 26 000 няма да е масово, прогнозира н.с. І ст. инж. Митко Мирчев от сдружение “Клуб 9000” – неправителствена организация, която подпомага предприемачите при въвеждането на международни стандарти. Според инж. Мирчев една от трудностите при внедряването ще бъде изискването за сертифициране не само на компанията, но и на нейните доставчици. “Основно изискване към фирмите, което ще постави стандартът, е да се спазват всички закони в страната – например служителите в организацията да бъдат осигурявани на реалните им заплати. Ако не спазва законите, каквато и благотворителна дейност да извършва една компания, това няма да е достатъчно, за да бъде сертифицирана по ISO 26 000”, коментира Митко Мирчев.
“Основният проблем при стандартите за корпоративна социална отговорност е, че нямат точни и ясни изисквания, а въвеждат принципи. Сертифицират се процеси и системи, а не продукти. При тези условия е трудно да се предвиди как ще действа стандартът и дали ще се прилага постоянно, а моделът за контрол върху спазването му е по-сложен”, казва Васил Радойновски, управител на консултантската компания “Индустриконсулт” – София, и модератор на Националната кръгла маса по социални стандарти в България. Затова предпоставка за въвеждането на ISO 26 000 ще бъде внедряването на другите стандарти от серията ISO. “Това са ISO 9001-2000 – за системи за управление на качеството, ISO 14 000 – за управление на околната среда, OHSAS 18 000 – за управление на здравето и безопасността при работа, ISO 22 000 – за безопасност на храните. Тези стандарти са доста конкретни и това ще улесни въвеждането на ISO 26 000. Например принципът, залегнал в ISO 26 000, да се спазват изискванията за здраве и безопасност, при стандрата OHSAS 18 001 вече е въплътен в точно определени изиск¬вания, на които трябва да отговаря фирмата”, обяснява Митко Мирчев.
Досегашната практика
Най-разпространеният засега стандарт за корпоративна социална отговорност е SA 8000, по който се извършва сертификация от 1998 г. Той е американски и е на организацията SAI, защитаваща човешките права. “Досега по SA 8000 са сертифицирани 1315 фирми от Европа, Азия, Латинска Америка. Най-голям е броят им в Италия, тъй като италианското правителство стои зад тази инициатива, като подпомага финансово сертифицирането на фирмите. В България две фирми са сертифицирани по SA 8000 – TNT България и “Марвел” – гр. Сандански”, уточнява инж. Светлана Манчева, водещ одитор по SA 8000/ISO 9000 в “TЮФ Рейнланд България” – компания за сертификация и технически надзор, част от германския концерн TV Rheinland. Според Манчева създаването на ISO стандарт за социална отговорност, който развива принципите на SA 8000, означава, че “в ерата на глобализацията социално отговорното поведение на бизнеса е важен проблем и стандартът заслужава да бъде международен, валиден и признат от всички членове на ISO”.
Цената
Засега е трудно да се пресметне колко би струвало въвеждането на ISO 26 000. Известно е например, че цената за сертификация по действащия стандарт SA 8000 зависи от много фактори, сред които са численият състав на фирмата и дали тя има филиали. “Например за компания от 16 души сертификационният одит струва 1500 евро, а за фирма от 200 души – 2900 евро. Таксата за сертификация, включваща издаването на сертификати на три езика, е 700 евро, посочва Светлана Манчева. Извън тази сума се плаща за задължителен предварителен одит и за контролни одити на 6 месеца.
“Корпоративната социална отговорност означава, че работодателят е положил достатъчно грижи, за да създаде подходящи условия за работа на своите работници и служители. Но в момента има такъв дефицит на работна ръка (и квалифицирана, и неквалифицирана), че всеки работодател е поставен в ситуация, вместо да мисли за социално отговорно поведение, да се чуди откъде въобще да намери необходимите хора. Това е резултат от политиката: “Елате в България, тук работната ръка е евтина”, казва Кирил Вътев, собственик на месопреработвателната компания “Тандем В” – София. Според него няма нищо по-скъпо от това да поддържаш евтина работна ръка. Защото “това означава демотивиран човек, който няма интерес да си върши работата”. Затова и Вътев е убеден, че достойното заплащане и колегиалните отношения са особено важна част от корпоративната социална отговорност. Той преценява, че засега все още няма особено значение дали една фирма има сертификат за корпоративна социална отговорност. “По-важно е хората да усещат реално, че работодателят им е социално отговорен в подхода си към тях, към околната среда и обществото, макар и да няма документ за това”, обобщава Кирил Вътев.
“В момента сертифицирането за корпоративна социална отговорност няма пряк ефект върху конкурентоспособността на фирмата”, казва Васил Радойновски. И дава пример: “Ако си по-скъп от друг доставчик, макар и да си социално отговорен, едва ли ще получиш поръчката. Но в перспектива наличието на такъв сертификат ще означава, че работниците са по-мотивирани, следователно по-производителни, а това влияе пряко на конкурентните предимства на предприятието.”
Публикувано на 10 юли 2007