Банката за развитие отчете успешно усвояване на правителствените средства за подкрепа на бизнеса
“Не разбирам как ресурсът, който подобна банка може да привлече от чуждестранните финансови институции и да ми предостави, ще е по-евтин, отколкото ако аз директно го взема от тях.” Цитатът е на български банков мениджър отпреди три години по повод идеята за трансформиране на държавната Насърчителна банка в Банка за развитие, която да предоставя на търговските банки евтин кредитен ресурс от бюджета и чуждестранни институции. Тогава всичко все още беше в проектна фаза, а американската кредитна криза дори не беше започнала.
В края на 2008г. обаче, когато международните финансовите проблеми вече бяха прераснали в световна рецесия, капиталовите пазари бяха замръзнали и набирането на ликвидност беше почти невъзможно, получаването на половин милиард лева свеж ресурс от бюджета чрез вече трансформираната Българска банка за развитие (ББР) изведнъж като че ли се оказа особено привлекателно за банките. Средствата бяха предвидени за кредитиране при по-облекчени условия на малките и средни предприятия (МСП) в страната, чийто достъп до финансиране беше силно намален заради кризата. И на този етап целта изглежда постигната.
Пътят на държавните пари
Само за 12 месеца предоставеният от правителството на тройната коалиция ресурс в размер на 455 млн. лв. (375 млн. лв. за оборотно и инвестиционно финансиране на МСП и 80 млн. лв. за краткосрочно оборотно финансиране на земеделски производители) вече е изцяло усвоен от включилите се в програмата 17 търговски банки. Те пък от своя страна са предоставили на бизнеса над 1200 заема на обща стойност 440 млн. лв.
Според представените от ББР данни най-голям дял от финансирането е бил насочен към компании от сектора на търговията – 30%. По 22% от средствата са били предоставени на фирми с дейност в секторите “Преработваща промишленост” и “Селско, горско и рибно стопанство”. В разпределението по региони начело е София, където са договорени 166 кредита. Следват Добрич (с 87 заема), Варна (84), Пловдив (81) и Велико Търново (74). По информация на Банката за развитие вследствие на направените инвестиции от страна на бизнеса са били разкрити над 7800 работни места.
Време за овации
Обобщенията от страна на повечето от представителите на търговските банки също звучат положително. “В условията на намаляващ ресурс за финансиране на крайни кредитополучатели и увеличаване на цената на ресурса ползваното финансиране от ББР при предложените от тях условия спомогна за достъп на МСП до по-евтин ресурс”, обяснява изпълнителният директор на Алианц банк България Дорчо Илчев.
“Инициативата се прие с голям интерес от пазара и беше оценена като ефективно средство за подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средни предприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране”, посочва и Мая Ойфалош, член на управителния съвет на Първа инвестиционна банка и директор “Корпоративно банкиране” в институцията. “Предизвикателство се оказа интересът към програмата, което направи труден за нас избора на най-добрите проекти с потенциал за развитие и финансиране”, добавя тя.
“Несъмнено българският бизнес, особено компаниите в сегмента МСП, има нужда от такива инициативи”, коментира изпълнителният директор на Прокредит банк Петър Славов, според когото подобни инициативи по правило се приемат еднакво добре и от финансовите институции, и от самите кредитополучатели.
“Подкрепяме всякакви инициативи, които биха влели свежи пари в бизнеса, включително и в тази форма, и в тази връзка приветстваме инициативата”, заяви и Илиан Зафиров, изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка.
Все пак на финала на програмата не липсват и
Известни забележки
Част от тях всъщност бяха изказани от банковия сектор още при структурирането й. Така например според някои от представителите на бранша би било много по-ефективно, ако разпределението на средствата между банките е било извършено пропорционално на пазарния им дял. “Според размера на кредитния портфейл на Уникредит Булбанк пари, които ни бяха предоставени, бяха символични. Участвахме по-скоро за солидарност с усилията на правителството”, обяснява главният изпълнителен директор на най-голямата по отпуснати кредити Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян. “500 млн. лв. не са малко пари, но за да се постигне повече въздействие, би трябвало да се насочат пропорционално там, където има съответно по-голям капацитет”, допълва той. Все пак Хампарцумян отчита, че включването на банката в програмата е позволило да се подобри сътрудничеството между двете финансови институции и да се отработят различни процедури на взаимодействие между тях, което би било от полза при бъдещи подобни програми.
Иначе представителите на сектора са единодушни, че на пазара има място и за други такива инициативи. Отсега обаче посочват някои възможни изменения в условията, при които биха били отпускани евентуални бъдещи кредитни линии. “Смятаме, че трябва да се запазят изискванията към бъдещи кредитополучатели, но може да се внесат промени в някои от параметрите на кредитите – например да се увеличи максималният размер и срок”, посочва Мая Ойфалош. Според нея друга опция е да се разшири обхватът на целевото финансиране, като се предоставя кредитиране и за оборотния капитал на малки и средни предприятия.
Сред предложенията на Дорчо Илчев пък за оборотните кредити би могло да се предвиди възможност за удължаване при изпълнение на определени условия, както и за рефинансирането на редовни кредити на крайни кредитополучатели към други банки. “Условията по новите линии трябва да се оставят по-широки относно договарянето с крайни кредотополучатели – да не слагат ограничителни условия относно региони, сектори, размер на собствено участие и т.н.”, изтъква той.
Според Емил Вучков, директор “Продуктова и пазарна политика” в МКБ Юнионбанк, досегашните параметри по кредитните линии са подходящи и отговарят на пазарните условия. “Не смятаме, че трябва да се диференцират отраслите на подходящи и неподходящи и съответно първите да бъдат широко кредитирани, а вторите да страдат от липса на внимание от страна на кредитните институции. По-скоро подходът, който намираме за успешен, е внимателно да се проучва всеки проект не толкова по принадлежност към някой сектор от икономиката, а по жизнеспособност и възможност безпроблемно да обслужва задълженията си”, обобщава той.
Условията за крайните клиенти
Заемите по схемата за инвестиционно и оборотно финансиране на МСП се отпускат при максимална лихва 8%. Кредитите са с максимален размер 2 мнл. лв. при срок за погасяване до 10 години с тригодишен гратисен период. По данни на ББР средният размер на отпуснатите заеми е 549 263 лв.
Кредитите за земеделски производители се предоставят при фиксирана лихва до 7.5% и максимален размер до 500 хил. лв. Средният размер на отпусканите заеми по схемата е 138 236 лв. Част от предоставените кредити вече са погасени, като е предвидена възможност средствата от тях да се предоставят отново на бизнеса при същите условия.
Брой заеми, отпуснати по двете схеми
Прокредит банк – 187
Банка ДСК – 149
Алианц банк България – 135
Обединена българска банка – 121
МКБ Юнионбанк – 100
Юробанк И Еф Джи България – 100
Уникредит Булбанк – 92
Интернешънъл асет банк – 69
Централна кооперативна банка – 47
Токуда банк – 40
Сосиете женерал Експресбанк – 38
Търговска банка Д – 33
Първа инвестиционна банка – 28
Инвестбанк – 27
Корпоративна търговска банка – 20
СИБанк – 19
Банка Пиреос България – 11
Източник: www.capital.bg