Най-големият наплив с проекти допреди година бяха схемите за технологична модернизация на предприятията. При последното отваряне на схемата за модернизация на малки и средни предприятия обаче броят на кандидатстващите фирми намаля близо два пъти – 597 фирми подадоха документи до 10 август, когато приключи набирането на проектни предложения. За сравнение, миналата година в същата схема с проектни предложения участваха над 950 компании.
Тази година компаниите за първи път можеха да се възползват от опцията за проверка на наличните документи още при предаването им. Идеята на нововъведението е да се осигури гаранция, че всички подписи, печати и копия са налице и така да се намали процента на проектите, които отпадат още на ниво административна проверка. За сравнение през 2009 г. техният дял е близо 70% от всички кандидатстващи.
Процедурата “Технологична модернизация в малки и средни предприятия” е с бюджет от близо 97.79 млн. лв. (50 млн. евро). Тя беше открита на 10 май тази година. Максималният размер на безвъзмездната помощ, която може да получи даден проект е 1 млн. лв.
Ще има и втора покана за кандидатстване по същата схема през четвъртото тримесечие на тази година. Нейният размер отново ще е 50 млн. евро. Разликата е, че в настоящата сесия имаха право да кандидатстват представители на бизнеса от секторите високи технологии, производство и сметосъбиране. Това са приоритетните, които бяха избрани от Дирекция „Икономическа политика” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Отделът беше създаден от новия екип на ведомството и има стратегически функции. Негово ще бъде и решението, кои да са секторите, допустими да кандидатстват на следващата сесия на схемата за малките и средни предприятия. Тези фирми ще се броят на есен.
Запис на заповед вместо банкова гаранция?!
Съфинансирането на проектите, което по различните схеми варира от 40% до 80%, както и представянето на банкови гаранции при искането за авансово плащане е основният проблем за компаниите при изпълнението на европроектите. По тази причина голяма част от фирмите не теглят аванс от евросредствата, за да не им се блокират активи и оборотни средства.
Обикновено банките искат 300% обезпечение, което е непосилно за компаниите, коментираха консултанти. Те обаче посочиха, че малко фирми знаят за съществуването на гаранционния фонд към държавната ББР (Българска банка за развитие), който дава банкови гаранции при значително по-малко и поносимо обезпечение.
Проблемът с банковите гаранции беше поставен пред министъра на еврофондовете Томислав Дончев на няколко срещи с представители на бизнеса и неправителствени организации. “Първо трябва да се реши този проблем, преди да се повишава процентът на авансовите плащания за бизнеса”, коментира министър Дончев пред “Дневник”.
Той посочи, че е изпратил писма до управляващите органи на двете програми за бизнеса – “Конкурентоспособност” и “Човешки ресурси” с предложение запис на заповед също да се приема като вариант за гарантиране на авансовите плащания. От “Човешки ресурси” заявиха, че ще прилагат новия инструмент, докато от “Конкурентоспособност” имат възражения, но аз не съм съгласен с техните аргументи, каза министър Дончев.
“Позицията на Министерството на икономиката е, че банковата гаранция е най-доброто средство за гарантиране на плащанията. Друг е въпросът, че бенефициентите срещат голяма трудност с това”, коментира шефката на Агенцията за малки и средни фирми. По думите на Марияна Велкова в момента се проучва чуждия опит, за да се види какви инструменти могат да се ползват.
Тръгването на гаранционния фонд по инициативата “Джереми” ще облекчи фирмите изключително много в проблема с осигуряването на скъпите банковите гаранции, смятат консултантите и стискат палци той да заработи до края на годината.
Публикувано на 11 август 2010г.