Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) бе приет от Министерски съвет. След редица срещи с бизнеса и браншовите организации, неправителствения сектор и медиите какви са най- важните промени, предложени от работната група, ръководена от министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.
Факторът „време” предопредели вместо изцяло нов закон за обществените поръчки да подготвим изменения и допълнения към сега действащия, каза министър Дончев. Промените са свързани от една страна с това законът да урежда един по- добър контрол, да гарантира по-адекватни механизми за спазване на законосъобразност при възлагането.
От друга страна самият закон да бъде адаптиран спрямо реалните нужди на живота на възложителите, кандидатстващите и на тези, които изпълняват обществените поръчки, обясни министър Дончев и добави, че промените са дискутирани последните два месеца с практически всички социално-икономически партньори, бизнес, и публични организации, местни власти.
„Направили сме възможното да се съобразим с мненията на всички. Разбира се, запазвайки една ясна посока, която беше определена още в концепцията, приета през месец януари”-каза още министърът.
Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС:
– Значимите промени са в няколко посоки. Първата голяма промяна е намаляване на броя нормативни актове, които уреждат режима на възлагане, отпадане наредбата за малки обществени поръчки. Сега в момента всички възлагания под тези прагове се регулират от самия закон. Друга важна промяна е въвеждането на един централен орган за предварителен контрол поне за проектите с европейско финансиране, което разчитаме не само да подобри дисциплината, но и да премахне или да не допуска множество случаи, свързани с дискриминация или грешки в процедурите за възлагане. След това знаете, че следва финансови корекции – една процедура, която не е приятна за никого. Разбира се, много други промени можем да споменем тук. Можем да споменем т.нар. – възможността възложителят да прави промени по време на отворена процедура, без да се налага, ако открие някаква грешка да я закрива и да отваря нова процедура. Това са все неща, които считам, че удовлетворяват до голяма степен нуждите на всички, които реално ползват закона. Разбира се, не може по отношение на един закон да се вменяват съвършено неадекватни искания, едва ли не, че той би могъл да замести свободната воля на всеки възложител. Не бива да забравяме, че голяма част от проблемите се появяват от самите възложители. Законът не може да изчерпи абсолютно всички казуси. Това е един рамков текст. Има значение освен какви са текстовете в закона и как се прилагат. Това е една последваща проблематика. Дори законът да е добър има огромно значение как се прилага. Тук огромна роля има една друга инициатива. Това е възможност, която законът дава. Това е приемането на пакет типови документи, които да се използват от всички – от възложители, от изпълнители, което считам, че ще улесни всички, ще намали бюрократичния товар, ще направи процесите много по- ясни, много по- прогнозируеми и най- сетне ще намали грешките.
Публикувано на 3 юни 2011 г.