След няколко отложени старта, на 17 април официално започна дългоочакваната Програмата за развитие на селските райони. Вече се приемат проекти по първите две мерки от Програмата – 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” и 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”.
Бюджетът по първата мярка е 102 млн. евро, а по втората – над 1 млрд. и 40 млн. евро. От Държавен фонд „Земеделие” обещават, че до началото на юли ще бъдат отворени всичките мерки от Програмата, предвидени за тази година (вж. в прикачения файл).
Мярка 112: „Млад фермер”
Таванът на субсидиране по мярката, насочена към младите земеделци е 25 хиляди евро. Големият плюс тук, за разлика от другите мерки е, че има 50% авансово плащане. Това улеснява получателите и премахва нуждата от банково кредитиране за изпълнение на проекта. Друг плюс е, че по тази мярка Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), ще предоставя безплатни консултантски услуги, като изготвяне на бизнес план, попълване на необходимите документи и общи съвети за кандидатите.
Според експертите от Business Solutions Box Ltd., някои от условията усложняват процеса на кандидатстване. Такова например е условието кандидатите по тази мярка да са „регистрирани за първи път като земеделски производители не по-рано от 14 месеца от датата на кандидатстване”. Така че може да се наложи например прехвърляне на собственост на роднини и/или приятели. Освен времевите и финансови разходи тук, става дума и за гласуване на доверие, коментираха от Business Solutions Box Ltd.
Подобни неудобства може да постави и другото условие по мярката – кандидатите да са физически лица или едноличен търговец. Демотивиращо, според консултантите, е и условието кандидатите да имат средно специално образование по земеделие или да са минали задължителни курсове (предвидени по мярка 111-Професионално обучение).
От друга страна при младите фермери, земеделските производители могат да се регистрирани дори и един ден преди да кандидатстват по мярката. Също така в наредбите няма ограничения за чужди граждани със статут на постоянно пребиваващи в България да кандидатстват по мярка 112 “Млад фермер”, както и по мерки 121 и 141, в случай, че отговарят на всички останали условия по съответната мярка включително да бъдат регистрирани като земеделски производител.
По мярката могат да кандидатстват и студенти както редовно така и задочно обучение.
„Модернизиране на земеделските стопанства“
Мярката за модернизиране на стопанствата е известна в професионалните среди като „малкият САПАРД”. Това се дължи първо на големия бюджет на тази мярка и второ на факта, че се дава възможност за закупуване на Дългосрочни материални активи (ДМА). Тези активи могат да бъдат например сгради и съоръжения. Друг плюс на тази мярка е, че по нея се финансира стандартизация и маркетингови проучвания. Това е важно, защото без някои стандарти (като ISO 22000) земеделските производители няма да получат достъп до пазара.
Едно от условията за получаване на субсидии по тази мярка е минималният размер на обработваемата площ. Той трябва да е 1 ха. или 0,5 ха. за трайни насаждения и лозя. Затруднението тук може да се окаже, че хектарите не са типична мерна единица за България и хората се объркват.
Другите два проблематични момента са свързани с покриването на евростандартите и реализацията на биопродукцията. За нашите земеделци например е трудно да покрият стандарта за хуманно отношение към животните, тъй като това е свързано с допълнителни разходи. Що се отнася до биоземеделието, в момента в България има под 100 сертифицирани биопродукта. Това се дължи на простичкия факт, че цената на сертифицирания биопродукт става тройна и не отговаря на стандарта на живот у нас.
По тази мярка земеделските производители, могат да кандидатстват от всички райони на страната. Приоритет обаче ще се дава на земеделските производители от по-малките и изостанали райони.
Някои от по-интересните предстоящи мерки
„Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” (публикуването и се очаква между 09.06 и 15.06 т.г.).
Според Degree Consulting на тази мярка не се обръща достатъчно внимание.
Това е неправилно, защото по-голямата част от стопанствата в България са именно полупазарни – продукцията се използва за задоволяване на собствените нужди, а излишъкът се продава. Целта на мярката е увеличаване на продукцията, така че производителите да излязат на пазара.
Очакванията са по тази мярка да кандидатстват около 25,000 стопани.
Финансирането е по 1500 евро годишно до изчерпване на ресурса. Едно от ограниченията по тази мярка обаче, е неадекватно за българската реалност. По време на 5-годишния период на финансиране, бенефициентите не трябва да навършват 60 годишна възраст, в противен случай финансирането се преустановява. В България голяма част от т.н. „полупазарни” стопанства се стопанисват от застаряващи хора. Тоест, както и по мярка 112 „Млад фермер” е възможно на бенефициентите да им се наложи да прехвърлят собственост, което би могло да бъде сериозен проблем.
„Създаване на организации на производители” (публикуването и се очаква между 12.05 и 18.05 т.г.)
Тази мярка отново е насочена към полупазарните стопанства – целта е те да се окрупнят в организации с минимум седем члена. Изискването е, потенциалните членове на тези организации да са регистрирани като 1) земеделски производители или 2) по Търговския закон. По този начин производителите ще имат възможността да договарят колективно по-изгодни цени. Освен това с окрупняването се постига затварянето на цикъла „производство-съхранение-реализация”, тъй като се избягва веригата от прекупвачи. Финансирането е за 5 години, като първата и втората година таванът на финансиране е до 100,000 евро, а за следващите до 50,000 евро. Таванът на финансиране е 1,5 милиона евро за целия период.
Подпомагани сектори по тази мярка са зърно, технически култури, вино и биопродукти. Участниците трябва да са от един бранш, като изключение правят сектори плодове и зеленчуци и хмел. Тази мярка е една от най-разбираемите и достъпни за бенефициентите.
Проблематично би могло да бъде нивото на съфинансиране по мярката, което е едва от 40 до 60%. Възможно е на бенефициентите да им се наложи да ползват т.н. „мостово кредитиране” от банка.
Независимо за коя мярка става въпрос съветът на експертите е да се кандидатства за субсидии до 2009г. До тогава и НССЗ ще осигурява безплатни консултантски услуги на бенефициентите. Консултантите препоръчват на тези, които са твърде малки (икономически) да мислят в посока окрупняване и/или преход към други култури.
Въпреки всички проблеми, по ПРСС има много и добри възможности.
Най-положителното е, че всяка мярка е „врата” към друга мярка, твърдят експертите.
Публикувано на 22 април