Правителството се договори с Европейската комисия отварянето на оперативните програми да стане през юли тази година, а през есента да започне директното субсидиране на селскостопанските производители в България.
По предварителна информация това наистина ще се случи, въпреки че програмите са върнати за коригиране. Успоредно с това запитванията на клиентите и техните коментари, макар и противоречиви водят до следните изводи:Въпреки мащабната рекламна и информационна кампания на правителството под мотото „Бъдете активни” и привидния интерес на медиите, реално бизнесът не е готов да усвоява предвидените средства.
Според социологически проучвания, поръчани от Министерството на Финансите само 19 % от бизнес- организациите търсят активно информация и консултантска подкрепа, а само 33 % от тях са намирали информация, а още по- малко в нужната пълнота. Бизнесът и неправителствените организации имат самочувствие, което надвишава реалната им готовност за участие в проекти и програми на европейските фондове. Когато се разгледат спрямо обективни критерии – например обучени хора, възможности за финансиране или опит с проекти, се вижда, че те не са достатъчно подготвени. Контрастът е особено силен сред неправителствените организации, които се чувстват подготвени, без обаче да имат реален капацитет за участие. Струва ни се, че отсега нататък те ще срещнат много по-сериозна конкуренция от страна на бизнеса в сфери, които досега са считали за свои собствени.
Бихме искали да подчертаем, че проблемът на бизнес- предприятията не е единствено в липсата на информация, а в това, че все още не сме свикнали да мислим проектно и най-вече да планираме. Все още масово се срещат ръководители при това на немалки предприятия, които разбират подкрепата като “някой дава пари, дали и аз не да опитам да взема “. И искат от консултанта да им измисли ред да “вземат”. Не че това не е възможен подход, но той е губещ за самия получател, защото ако той няма реална нужда от това, за което е поискал финансиране, ще му е необходима много по- голяма мобилизация, както на финансови, така и на човешки ресурси, за да изпълни и отчете дейностите по проекта.
Редно е да осъзнаем буквално веднага, че усвояването на средствата от фондовете е въпрос на обществен капацитет, на обществени усилия и енергия, а от държавата се изисква да създаде политиката и приоритетите. Европейските фондове са преди всичко публична политика, която се осъществява от централната администрация, но се изисква усилие от получателите да представят идеята и да я претворят в проект.
Сходно е положението и с другите получатели на помощ – общините, въпреки, че там все пак в годините на действие на предприсъединителните фондове се натрупа опит и експертиза, а и нагласа да се планира по приоритети. А това е ключова нагласа – защото отсега нататък финансирането на общините ще е проектно, а не бюджетно. Теоретично е възможно общини с по- големи нужди, но с по- малко напреднала проектна подготовка и по- лошо планиране, да получат по- малка по стойност безвъзмездна помощ. И друго важно – общините трябва да се научат да се сдружават, съюзяват, да влизат в партньорства помежду си, а също и с бизнес- структури, за да имат по- големи шансове за успех. Общините ще бъдат основен бенефициер и ще имат пряк достъп до оперативна програма “Регионално развитие” и отчасти – до “Административен капацитет”. Трябва да разбираме програмите като възможност за финансиране, с което фирмите, които имат ясна визия за желаната си бъдеща позиция и концепция за развитие, да реализират нужните за напредъка си идеи, като получат безвъзмездна финансова подкрепа за тях. Впрочем има програми, финансирани директно от Брюксел, по които може да се кандидатства и в момента – в областта на енергийната ефективност, в областта на медиите, образованието, не могат да се изброят изчерпателно всички. И това са възможности с порядък милиони и стотици хиляди EUR. Тези “щедри” възможности, разбира се, предполагат сериозни квалификационни критерии, финансови възможности, предполагат работа с чуждестранни партньори, но въпреки това, критериите не са незпълними.
Потенциалните получатели на помощ трябва да са активни, да търсят професионална подкрепа, да се свързват с консултанти, да настояват, да ги разпитват, впоследствие да получат и конкретната помощ. А потенциални получатели на помощи са практически всички – от млади фермери и земеделски производители, през фондации, сдружения, търговски дружества, консорциуми, големи компании и ключови организации до общини, сдружения от общини, публично- частни субекти.
Защото жалко ще бъде вноската, която ние плащаме като членове на Европейския съюз, да е по- голяма по размер от фактически получената финансова подкрепа. Това би компрометирало самата идея да сме членове. А такава е простата сметка – вноската ни в ЕС е 600 млн.лв., ако ние усвоим 25 % (какъвто е темпът на усвояване в голяма част от новоприетите страни членки), то тогава вноската ни излиза по- голяма. Така че наистина ключът е активност. Ако човек все пак е склонен към известен оптимизъм, може да се позове на опита на други новоприети страни- членки, които също стартират неубедително, но впоследствие успяват да наваксат в ход.
Може да звучи и парадоксално, но всеки проект, дори неуспешния е успешен, защото е трупане на опит за кандидата и увеличава шансовете му да се включи на следващия етап.
Даваме си сметка, че целият този процес е изключително тежък и че е нужна коренна промяна на манталитета и нагласите на всички ни. Не е пресилено да се каже, че мисията на консултантите е да пропагандират именно това, да обясняват непрекъснато възможностите по оперативните програми, да учат бизнеса да планира и да включва в плановете си “европейско” финансиране.
Точно заради това в последните месеци у нас постепенно кристализира идеята за организиране и провеждане на семинари и информационни кампании, особено в по- малки и средни общини, за това търсим подкрепа от общините и правителството. Това е малко апостолска мисия, защото всяко начало е трудно, но впоследствие без съмнение ще има резултат.
За първи път в Б-я има повече пари отколкото могат да се усвоят.
През периода 2007- 2013г. България ще има възможност да усвои близо 7 млрд. EUR от Структурните фондове и Кохезионния фонд и над 5 млрд. евро за развитие на селските райони и директни субсидии за земеделските производители. Реално сумата даже надхвърля 12 млрд. EUR, защото държавата ще съфинансира част от проектите и поради това обема на средствата е по-голям. Това е огромен финансов ресурс. Българските институции и българският бизнес не трябва да изпускат този уникален шанс. За пръв път българското икономическо развитие е въпрос на идеи, на проекти, а не на пари. Ако преди дефицитът беше във финансовия ресурс, сега дефицитът е в креативността.
Св. Пейчева, Публикувано на 29 юни 2007